* * *

Знаех:

един повей от крило на ангел в снежна буря

е все още слаба доброта пред злата зима;

една капка колебание върху капчука

е все още хилав миг от пролетно топене;

едно зъзнещо кокиченце на припека

е все още слаб знак,

че март юг от севера ще стори!...

Но дойде с усмивка изгревът

и чух:

за мен вече

пее

чичопеят!...

И видях през мрежата на утринния скреж

в седем цвята да блести надеждата,

в седем небеса да се разлива необятът...

Повече не беше нужно

на чудото –

да се открие,

а на душата ми –

да го изброди!