* * *

5.00   (1 votes)

Времето троши игривите криле на гълъбите,

децата ослепява в старческото им пробуждане,

сковава кучешката паст или догаря в свещите

след всяка смърт...

 

Вслушайте се в тишината, дебнеща в огледалата ни,

чуйте тътена на водоемите с обречените им води,

вижте птичите сърца в трънливите ръце на розите

и в опустошените треви мълчанието на сезона доловете!

 

Нещо от надеждите там с облачната пяна се е сраснало,

изтънeли са в затишията ръждавеещите брегове;

в дъното на чакащите ни очи отсъствието ни се е втвърдило

и с отмиващите я сълзи е оскъдняла любовта по нас...

 

Зная: всеки бяг ще изнемогне в надпреварата,

сгърчено от страх, в заекващите ни гърла ще отмалее словото,

а поруменелите от гребените на петлите ни зари

в сънищата и в онаследените безумия ще се стопят... Но вече

синовете ни ще са отминали – от черните блюда

на битките да гълтат черни залъци...

 

Там в жал по нас ще чезнат те...

 

А после всичко ще се затаи... И с дивите криле на гълъбите

времето

следите ни ще измете!...

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021