Птиците

Живеят птиците в симетрия – на две крила,

с еднаква свобода в четирите посоки на света,

с еднаква многозначност в песента; живеят те

и в вцепенението на студа,

и в любовта на слънцето;

и всяка пролет

обхождат сините си сънища, и обезсилват

с развихрени белтъчни пламъци

смъртта

в неизброими рождества...

Живеят птиците

и с врява

страха надмогват; и пребъдват

в неспирен полет,

за да може,

което е копнеж – да се постигне,

което е изгнание – да се разсее!...

Смутен и умилен от прямотата им,

като в просъница долавям аз:

че в грижите – в еднакъв свят сме близки с тях,

че в болката – в еднаква нищета сме усмирени!

И сме подтирени

в едно и също

обземащо ни мигновение!

... Но тъй ли е,

или

на царствени криле към тайните

на слънцезарни цели устремени,

дори не искат и да знаят птиците

за моя див стремеж в безбрежието

на волността им да се подслоня.