Там, където лазеше орелът и летеше рибата,
там, където огън и коприва бяха същност на кръвта ми;
и земята беше широта за мъката ми – гроб и посев,
и звънтяха думите от камък в каменни бразди;
там, където бе горчива вярата ми и кошмарът бе без име;
там, където болката бе куче, лаещо пред Рая,
и безлично стинеше в преображенията ми слънцето; и нищо
отвъд вятъра не беше истинско;
и ръжда разяде ключовете; и с плач нищо не постигна
клетата старица, докато сълзите ú
черни червеи пояха в дирите на мъртвите ú синове;
там, където се сдроби молитвата ми
и с покрусата
завинаги се сля –
бие още зъл часовник там,
там зла зора зори,
там гаснат непогалени звезди
и вие вятърът в тресавищата...
...И се връщам аз,
за да разтворя пеещи врати...
Но виждам:
недостъпно време само
в празнотите на живота там гнезди
и само
ястребът на опустошената ми младост
из безкрая му пищи...
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.