На каменист хълм беше нивата на детството.
Стоях в подножието ú малък, малък,
като зърно в разгърната бразда,
и гледах как ореше дядо ми...
А храстите и троскотът пълзяха
по синора и се изкачваха нагоре,
нагоре, дето слънцето залязваше
на двата коня зад пламтящите тела...
Това видение не ме напусна никога.
Бе сякаш равностойно на живота ми.
И озаряваше съня ми през годините...
Меняха се сезоните, валяха дъждове
и зимни вихри плачеха по стрехите.
А все димеше разораната земя.
И все стояха двата коня там, високо върху хълма,
с потни хълбоци…
И дядо ми, величествен
и постижим навярно само за душата ми,
с копраля дълга и изострена
изстъргваше от лемежа на хоризонта
растящата ръжда на залеза...
И там, отгдето почваше небето,
преди да падне мракът и да го засипе,
той се извръщаше
и с тежък и отвъден поглед се заглеждаше
в мен, вгледаният в него – крехък и далечен,
като зърно в началната бразда.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.