Носталгия по по-достойните

Били са тук. И са си тръгнали... Преданията за тях

са се потулили в мълчанията на пеперудите

и в тия руйнали отблясъци от звънка плазма

в недоизсъхналата тиня на поречията…

Живели са

в свят с богове, всесилни като мрака ни;

гладувал е

в тях звярът и е студенеел

духът им в делтата на мъдростта...

Би трябвало

в тревите стъпките им да усетим, в конската пот – мириса им

и да видим как,

в самата беззащитна голота на ястребовия гледец,

прокудата им пак в безсънния им лов се разминава

с вихрушките

и с туй,

което не ни стига днес, защото в дългия си бяг

сме вече някъде,

но не и тук,

където думите са истински и многозначен – зодиакът ни,

където вярата с камбаните от омагьосани огньове

дири сродни светове,

където в оросените ливади е с лице непогрозняло от измени любовта,

където е без корист допира, без злост усмивката, без сенки радостта,

където времето не угнетява, ни промяната мъсти,

където всичко е тъй, както е било в живота им,

от който

самоизгнанието ни

в миражни пустоши ни отдели.