Нощта раздуха рой звезди. Подпали се небесната коприна.
Петел пропя… И в храстите лисицата
загриза въздуха... От ярост славеят заби
пламтяща човчица в сърцето си – тъй скучна беше песента,
а с нея някога тешеше той
изпепеления от заревата хоризонт...
Заспал в дола, косачът вече нямаше ръце
да спре прииждащите сипеи и пясъци затрупаха очите му...
И сдипли руно сурата мъгла... И пощръкля
под шатрата на сънищата вятърът... Разбъркаха се часовете...
И в гъстото ухание на карамфилите
едно страдание заплака,
друго се стаи
и ми прошепна: „Търсим въпросителните на света.
Кортеж за младите девойки бяха те и бдяха над мечтите им...
Но охлювите олигавиха пътеките, та годиниците им
с войнишка кал и с кървав мед по устните си да останат
под чужди небеса... И вечно там
с лице в мравуняка на щипещите тайни да скърбят...”
Протегнах длан, затичах се, но лунната пътека ме изведе
към други хоризонт, където – клекнала – нощта
раздухваше поредната жарава от звезди;
и с тъмната тревога на безкрая,
далече – в детството ми чак! – се беше запиляло времето.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.