Сълзи

Сълзи, пасивни сълзи, не знам какво има във вас,

сълзи от дълбокото на някакво отчаяние божествено,

дигнете се в сърцето и се върнете в очите,

гледайки на щастливите есенни полета,

мислейки за дните, които вече ги няма!

Вие сте свежи като първият лъч, блестящ върху платното

на кораба, връщащ приятелите ни от подземния свят,

тъжни сте като последния ален лъч,

потъващ с всичко, което обичаме преди края.

Толкова тъжни, толкова свежи в дните, които вече ги няма.

Вие сте тъжно-странни, когато в мрачните летни зори

най-ранния вик на полусъбудени птици

достига до чезнещи уши, до гаснещи очи...

Корпусът бавно се издига като блестящ квадрат

така тъжно и толкова необяснимо в дните, които вече ги няма.

Желана, както спомен от целувки след смъртта

и сладка като безнадеждно, причудливо фантазиране

на устните чужди – далече като любов,

далече като първата любов и дива с всички разкаяния,

О, Смърт, в живота, в дните, които вече не са...