Не идвай, когато съм мъртъв

Не, не идвай, когато съм мъртъв,

за да капеш с глупавите си сълзи върху гроба ми,

за да тъпчеш по главата ми паднала,

защото не можеш да спасиш нещастния ми прах.

Там нека вятърът ридае и монахинята плаче!

Но ти, върви!

Дете, дали твоя бе грешката или това е твое престъпление

не ме е мене грижа повече, че всички са неблагодарници...

Омъжи се за когото искаш, но аз съм уморен от времето

и искам да си почина.

Минавай, нерешително сърце и се сбогувай с мястото, където лежа!

Хайде, върви!