„Братя, господарят ни полудя!
(скръбно въздъхна един от бившите роби)
Рече, че ний сме родени с права
и че всички от днес сме напълно свободни!“
„Да, този човек каза истина!
(скочи след него една бивша наложница)
Снощи бълнуваше, че не искал
да тъпче за в бъдеще волята божия.
Щял да хвърли в огъня бича си
и после да върне обратно живота ви,
а синът ни, когото обичал,
да правел каквото желае с имотите.“
„Исусе! Това е проклятие!
(изригна тълпата с уплашени крясъци)
Не свобода, предателство, братя!
Дедите ни раснаха в тази плантация!...“
„Луд е, ви казвам, но ний ще го спрем!
Говорел за равни права, за начало...
Кълна се – ще млъкне! Или ще мре!
Как може да казва на черното – бяло!...“
………………………
Бунтът достигна спасителен край
и от свобода се избавиха робите:
с бивш господар в господарския рай,
но с наследник по кръв –
един от народа им ...
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.