Прогонени

Децата на България са боси.

Децата на България изстиват.

Към нея нямат никакви въпроси.

Помахват й с ръка и си отиват.

Отиват си с тъга, пропила кости

по бащин гроб и тъжен роден дом.

Отиват си - да се превърнат в гости,

които се завръщат мълчешком.

Завръщат се, събрали студ и болка

от тропане по чуждите врати.

Животът им е странна обиколка.

Реалността - настъпани мечти.

Намерят ли постеля, пак сънуват

земята си като човешка длан,

как мними родолюбци я търгуват

пред погледа на стария Балкан.