Колко гъвкави хълбоци имаш!
И не трепваш от близката ласка...
Зная, моя случайна кобилке,
че си търсиш най-тучното пасище,
но защо си нагоре поела?
Вече рядко се качват конете
над това изоставено село,
край което замръкваме двете.
И чия си? Самичка ли скиташ
без стопанин, без повод, без стадо?...
Колко стари изглеждат очите ти,
а пък тялото още е младо!...
Кротко гледаш, не ще да си дива.
И от мен въобще не се плашиш:
газиш троскота, хрупаш коприва
и размахваш изящна опашка.
Ти май бягаш далеч от конете?
Аз пък бягам далече от хора.
Но случайно ли носим и двете
тази своя безкрайна умора?
Да, замръкваме с теб нависоко,
но свободни дали ще осъмнем
или, всяка във свойта посока,
ще се върне? Сама. И безмълвна...
Ето, слънцето залезно близва
твойта грива – горяща пътека:
ти – нагоре по хълма възлизаш,
аз – надолу,
към равното,
кретам.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.