Видях безброй удобни мостове

Преплувах някак си реката,

но само аз си зная как

достигнах читав до земята,

наричана заветен бряг.

Водата стана по-красива,

понеже виждах отдалече

как камъните се разбиват,

от тежките вълни повлечени.

Дойде тълпа от странно гледащи

към мен със снизхождение,

споделящи по-друго гледище

за своето себеспасение.

Видях безброй удобни мостове

над двата бряга да сивеят,

пресичаха ги хора с постове,

решили сухи да живеят.