И получавах чиста кал

4.88   (57 votes)

След всички хора съм последен,

но първороден аз се смятам,

а съм снега, валял пореден,

повтарящ влагата в земята.

За първи път съм и щастлив,

доосъзнал, че съм нещастен

не повече от всеки жив,

но само повече пристрастен.

И смесвах обич и платина

с душевен призрачен метал,

изчаквах всичко да изстине

и получавах чиста кал.

От нея, прясно наторено

от пресъздадения пак Живот,

дърво израстваше новородено,

но бързаше да дава плод.

А аз, започнал със „Достойно ест”,

завърших със: Достойно бе!,

открил, че са един процес

и пръст, и тяло, и небе.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020