Скъпа моя, единствена, когато огледалата са уединени,
когато бедните и жалките са истински за добрия крал,
а високият, зелен хълм винаги сам е край морето,
нагоре скочи Черният Човек зад старото дърво,
обърна се гърбом и избяга, махайки ни...
Скъпа моя, единствена, докато огледалата бяха самотни,
вещицата изграчи, нейното злъчно тяло
се стопи в светлината, както водата изоставя извора,
а високият, зелен хълм както винаги беше край морето.
На своя кръстопът Древният също се молеше за мен,
а по изтощените му бузи тичаха сълзи на радост...
Скъпа моя, единствена, защото огледалата са самотни
бях целунат от него за събуждане и никой не съжаляваше...
Слънцето сияеше върху платна, очи, камъчета, всичко,
а високият, зелен хълм винаги си е сам край морето.
За да си спомним нашата меняща се градина ние
сме се хванали като деца, танцуващи в кръг...
Моя скъпа, единствена, огледалата отново са усамотени,
а високият, зелен хълм пак си е там край морето.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.