ПЛОВДИВСКАТА ЛИТЕРАТУРНА 2017-а

видяно от друг ъгъл. Съответно авторите и конкретно разглежданите техни текстове насочват към проблеми, свързани с литературни процеси, обществената им детерминация и тяхната рецепция. Понякога една отделна творба може да се окаже много убедителният аргумент за представянето на аспекти от творческия път, в друга ситуация Владимир Янев търси разгръщането на процеса и постепенното усвояване на настъпващата различност. Подходите не са повтарящи се и всяка една от статиите разкрива гледна точка към въпрос, който полага нов самостоятелен щрих към поетиката на разглежданите автори. Точно тук изпъква и известен проблем. Някои от текстовете вече са включвани в други издания и вписани в „помагалото“, да цитираме автора, имат разнопосочна стилистика. Тя не идва от спецификата на разглеждания писател, а от нехомогенността на цялото.

Книгата е многолика, но в нея е постигнат скритият диалогизъм между Яворов, Гео Милев и Вапцаров, историческата линия изведнъж събираща Стоян Загорчинов, Антон Дончев и Вера Мутафчиева, самобитността и универсалността при Николай Хайтов и Йордан Радичков. Ефектът е на една панорама на личния избор, която дава възможност за интригуващи погледи към сътвореното и неговото разполагане във времето.

 

И така 2017 г. е една динамична пловдивска литературна година. Какво ще остане от нея, ще се реши от времето. Може днешното шумолене утре да прозвучи като вик, може ерудитското послание да се окаже поредната претенция. Може, може, може... Важното е, че има пишещи хора, които искат думите им да се чуят. А който има ухо, ще чуе. Продължаваме!