ПЛОВДИВСКАТА ЛИТЕРАТУРНА 2017-а

и леко акцентуваме – отказът за вписване в един компромисен обществено легализиран шахмат. Накрая – светът на скъпите хора и нееднозначното разстояние, което трябва да се измине, за да се стигне до разтварянето в контекста на духовното единение. В тази стихосбирка времето е наситено с поливалентно съдържание – личното време за пътуване към себе си, любовното време, майчиното време, вписването в мащаба на общо изживяваното време, старостта като хипотетично неотменимо време, търсенето на времето за съществуване с другите. Този конгломерат носи идеята за преосмисляне и да се надяваме, че тя ще бъде открита още по-отчетливо в следващите текстове на Екатерина Костова. Необходима е една бъдеща филтрация на темите.

Идва редът на сборните издания. Списание „Невидимият хълм“ е с точно заявен период: март – октомври 2017 г. Представени са стихове на авторите от PlovdivLit.com. Поздравления и за сайта, и за списанието. Това е най-после една възможност сътвореното, свързано с Пловдив и неговите приятели, да намери своето представително място, което, разбира се, зависи от желанието на авторите и оценката на редакционния и консултантския екип. В случая хълмът е двухълмие – оригиналното решение едната поетична част да бъде „Пловдивска класика“, а другата – „Пегас“. Получават се две автономни полета, които не са в дисонанс, а разкриват действително сътвореното с много възможни диалогични препратки. Едните имена са отстояли сътвореното през годините, другите имат своя творчески път. Много различни, но и симптоматични за един променящ се във времето поетичен портрет. В този си вид списанието е едновременно моментна снимка и галерия на утвърденото.

Другото издание е алманахът „Гласът на вселената“, свързан с Международния фестивал на поезията „Духовност без граници“. Като изключим амбициозното и претенциозно заглавие , разкрива се пъстротата на фестивала и неговата изключително демократична конфигурация в не най-добрия смисъл. Участват поети с емблематични свои творби; стихове, които ги чака път на налагане; при някои желанието за поетичен изказ е по-голямо от написаното; при други се открояват действително характеризиращи творческия им облик произведения. Има от всичко и панорамата запаметява мащаба.

 

ПРОЗА

 

Представена е една книга – „Насрещна концепция“ – сборник разкази от Стойчо Божков. Това са опити за белетристично писане. Преминава се от история в история, като „случкаджийницата“, която не може да се нарече „набор от епизоди“ дори не е добре навързана. Авторът нарежда интрига на случайностите, но и пъзел не се получава. Няма мотивация на съдбовните обрати, а по негово усмотрение неочаквано се кръстосват съдби. Ако се предположи, че е имал предвид конкретни житейски казуси, то те са останали в битието, но не и по страниците на книгата. Стойчо Божков е изкушен да оставя героите си да разсъждават, ала те звучат несъстоятелно – да речем, описва как си правят на село натурални