Lyudmil Popov

Poetry

Сенките

5.00(1 votes)

Poetry

Портрет по спомен

5.00(1 votes)

Poetry

Преграда

5.00(1 votes)

Poetry

Лов на пеперуди

5.00(1 votes)

Poetry

Хляб

4.92(60 votes)

More

Един ден на бай Петко

Be first to rate

Бай Петко влезе в студиото и вика:

– Ти, защо не стана кмет, бе? Защо ме излъга? Какво стана, после? Чакаме да станеш кмет, а ти гледаш?

Разправя. Аз гледам. Щях да правя някои работи за бай Петко и такива като него – бедните и битите. Ама не стана. Избраха друг – от богатите, с хотел, с много пари – млад, па и слуша, данъци, глоби, това – онова, абе квото е за него – да взима, а за тях, мафиотите мангизите, големите мангизи. Гледам виновно. Бай Петко повярвал – „Ама бай Петко, ти толкова ли си будала, бе? Може ли да изберат въшкаря за кмет?”

Той, бай Петко беше окумуш човек, здрав и пъргав, та си ходеше пеша от село до Пловдив когато си поиска. Беше, ама докато не го пребиха циганите. Влезли у тях, счупили стъклото на вратата, той станал – видял, че някой побягнал и се върнал вътре. Върнал се, ама двама се скрили в кухничката. Па като го добарали, бой, бой... Първо го ударили с една малка брадвичка, с тъпото де, ама в главата. После – “Къде са парите, дъртак?” Къде – къде, претършували къщата – нищо. Той се направил на умрял и те избягали.

– Не ги видях, мамка им да еба, ама знам кои са. Хубаво, че не ги убих! Така е по-добре, няма да лежа в затвора.

– Къде ще лежиш, бе дядка? Как ще ги убиеш? Само се утешаваш!

– Като ме откараха в болницата, идват двама полицаи: – Ето ти парите, бай Петко. Намерихме ги под чергата.

Аз, верно ги бях турил под чергата, петстотин лева. Викам на момчетата:

– Мен не ми трябват. Вземете ги да се почерпите. Ама хванете циганите. Тези и тези са.

Идват след няколко дена – аз още лежа в болницата и викат: – Намерихме ги, ама имат алиби!

– Кво алибе, бе? Нали ме удариха с брадвата по главата. Това им е алибето.

Гледам бай Петко – взел дал. Подпира се на бастуна и иска да си говори своите работи. Слушам го, ама той не сяда. Не сяда, ама не си и тръгва. Чакал да стана кмет. „Ще стана, ама на „Куково лято”. Или на „Мукавей трети”. Може и на „Конски великден”. Или „когато цъфнат налъмите”. Все по едно и също време се пада. Мангизи искат и да ги слушкаш. Пак ще си взимаш от мангизите и ти, ама големите на тях.

– Гледам завчера – казва бай Петко – към общината беше, една жена бърка в един казан за боклука, с една тояга, ама здраво и дълбоко пребърква. Рови, рови и се зарови така, че едва се виждаше – само краката ù отвънка. Ей, викам си, какво прави тази жена, бе? Чакай да ù дам два лева да остави този казан. До мен имаше едни момчета – слушат ме, че си говоря сам, и казват:

– Ей, дядка и ние ще ù дадем. Чакай да намерим в джобовете нещо.

Бъркат в джоба, ровят, ето нещо извадиха – викам, дайте ù двата лева от мен с вашите. Отидоха, подадоха, аз си тръгнах полека нагоре по Главната, нали си вървя с бастуна – полечка-лечка вървя и куцукам. И гледам до мен минава оная жена с една чанта със счупен чадър, една желязна кука, нещо книги и такива работи – жената от казана де, дето и дадохме пари. Питам я:

–Жена, къде

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020