Пролетен дъжд

търсеше място, където да се завърне

беше странник навсякъде, в който и град да отидеше

чадър, забравен във влака

две–три думи, разменени със седящия отсреща

така и не осъзнаваше, че

където и да иде

носи себе си в себе си

пристанищата бяха адски огорчени

сказанията, с които бе израснал

изгаряха очите му

с пламъка си,

а той търсеше място,

където да се завърне

завръщанията бяха същността на пътя

не осъзнаваше,

че търсенето и заминаването са негов дълг

преливаше през границите на отговорността си