Памет

Баща ѝ бе тъмният властник Уран, а любим брат измежду всичките шест – Кронос, който поглъща всичко, което може да бъде погълнато. Мнемозина бе титанка, но не го знаеше, защото човеците още не бяха създадени за да ѝ дадат това име. Имаше си естествено собствени понятия за това кое какво е и за какво служи, така че незнанието на титаничната дума не бе особен проблем и тя изобщо не се чувстваше затормозена, камо ли нещастна. Земята-Гея също очакваше тези несъвършени и тленни същества да я населят за да започнат трансформации върху нейната девствена кора, която се променяше единствено от гръмотевиците и светкавиците на Зевса. Мнемозина бе в чакане не само заради името, а и за да се заеме със събирането на мисли, чувства, и спомени човешки, тъй като това бе ѝ наречено от Мойрите – божествените съдбовници и орисници, предящи влакната на Предопределението. Всеобхватната Памет с титанично тяло обгръщаше невидимо майка си Гея, която не се съпротивляваше на енергетичната обвивка, още повече сякаш съзнаваше нейното благотворно предназначение като допълнителен пазител от зли нашественици. Кронос може и да беше всепоглъщащият безпощадник, но имаше едно друго Време, развиващо се като кълбо от независима за боговете енергия и всички се бояха от него, защото ако Кронос поглъщаше, това Време пък бе създател. И никой не бе в състояние да предвиди какво точно може да сътвори във всеки възможен момент, превъртайки се през Миналото към Бъдещето и обратно.

А Зевс Гръмовника търсеше вече поредната утроба за оплождане. И докато титанката бе заплесната в очакване на лелеяните мисли, чувства и събития, всеможещият и ненаситен осеменител се прокрадна с присъщата си божествена подлост и изля живителните си сокове на нужното място, в нужното хронологическо измерение. Паметта освен да се примири друго и не можеше да стори, така че зачака освобождаването на бързо набъбващата си утроба. Към края на периода сякаш Времето бе спряло и усещането за раждане някак си се пресели в отдалечено на няколко светлинни години място, докато изведнъж Мнемозина разбра, че каквото беше там вътре желае да се покаже на Света...

Така започна парадът на Музите:

Първа се появи Калиопа, която и в последствие продължи да бъде първенец и носител на приоритетно уважение и преклонение от богове и хора. След това вече на родилката ѝ бе по-лесно да представи останалите по ред, а Мойрите само ги определяха по области на бъдещо влияние – Клио/Муза на Историята/, Урания/на Астрономията/, Ерато/на любовната поезия/, Евтерпа/на епическата поезия/, Мелпомена/ на трагедията/, Талия/ на комедията/, Терпсихора/на танците/ и накрая Полихимния, която е Музата на химните и пантомимата.

Роди ги майка им на хълма Хеликон, уми ги в бистротата на Пермския извор и ги изтри със свежите горски треви на Парнас. Хранеше ги с древно знание, с божествена прана и амброзията на олимпийците.

Растяха музите и също чак