Моите детски мечти

4.89   (75 votes)

Какво са мечтите?

За мнозина са :фантазия, хипербола, илюзия. За мен са: желания, трепети, копнежи. Те не могат да се опишат с думи, а трябва да се почувстват със сърцето. Мечтите са за всеки - независимо дали е на 3 или 33. Те са безплатни, безгранични и неподвластни на пол, възраст и време. Те са извора на нашето съществуване. Скрита са в очистените удари на туптящото ни сърце. Ако изгубим детското в себе си, и забравим да мечтаем, ние ще съществуваме, но няма да сме истински живи. Защо ли? Защото сърце, което не вярва в чудеса и вълшебства, не мечтае и не обича е сякаш леден блог , заседнал в гърдите ни, разтапяйки се бавно и убивайки нас самите.

За какво мечтая аз?

Аз съм от съвременните донкихотовци – мечтател с неугасващ плам, който за другите е равен на небивала лудост. Аз не мечтая за несметни богатства- скъпи вили, в които няма уют и уважение, бързи коли, нямащи път, към който да поемат, разкош и морална деградация, които за излишни. Аз мечтая терористичните атаки, погубващи не само градове, но и цели държави, да спрат. Иска ми се фанатиците, готови да погубят и опостушат светилища и невинни човешки животи , де се замислят със „здравия” разум поне за миг- струва ли си това тежко бреме за осъществяване на помрачен идеал. Мечтая природните бедствия, да не вземат със себе си толкова човешки жертви и скръбта да не е толкова неутишима. Желая със цялото си сърце да няма гладуващи дечица и да се помага на хората, които имат нужда. Силно вярвам, че въпреки лошото, доброто е по-силно. Промяната идва мимолетно, почти илюзиорно и зависи от самите нас. Убедена съм, че мечтите се сбъдват, за това с трепетно сърце и искрена надежда мечтая и вярвам, че промяната ще дойде от нас и ние сами със собствени усилия, надежда и нестихващ ентусиазъм ще променим света, в който живеем, а и в който живеят нашите деца към по-добро, защото промяната се крие в единството, а не в обвиняването на другия. За това мечтая аз – един по-добър свят, съграден от нас самите.

А какви са били мечтите ми като дете?

Това няма да е отегчителна автобиография, а приятни спомени, даващи ми надежда, че мечтите се сбъдват, а дори и де се променят силата, остава в нашите сърца и ни прави по-силни. И така…. Когато бях на 4-5г. си мечтаех с най-чистото детско сърце да стана балерина. Защо ли? Балерините бяха грациозни, красиви и облечени като принцеси. Танцуваха така магично, сякаш разказваха чудна приказка, която още не беше написана. За едно малко момиченце, вярващо в чудеса и вълшебства, те внушаваха нещо магично, привличаха без дори да го искат, омагьосваха не просто с присъствието си, а с движенията, които бяха грациозни, повтарящи се като тиха вълна. Танцът напомняше за един друг свят. Балерините бяха грациите, които въпреки болката и усилията, показваха само красотата от изкуството, неподвластно на болката и лишенията, а именно- балетът. Това е само част от мой спомен, помогнал ми да знам, че въпреки лишенията и трудностите, красотата е с

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2023