Какъв профил във Фейсбук би си създал днес Климент Охридски?

еем се превръща в маскарад, в който дори не познаваме най-близките за нас хора, а очуждаването е по-страшно дори и от смъртта, тъй като е бавно и неосъзнато. С този моден катаклизъм на днешното време трябва да се пребори профилът на Климент Охридси, епископ на българската патриархиа и духовен деец, обединител на средновековните хора и личител на човеците покаели се от своите грехове.

А дали профилът му ще успее да се пребори с маските на хората в двадесет и първи век?

Маските не са хората, а техните профили, чрез които се опитват да изразяват индивидуалността си- дотук изглежда чудесно, но реалността е различна. Профилите са огледала на модни икони, но за да се докоснеш до истинската душевност и същност на човека е почти невъзможно- сякаш да изкачиш Еверест без кислородна бутилка и без да си тренирал за това. Мнозина от обществото, в което живеем смятат, че в това няма нищо лошо, че Фейсбук е просто мрежа, в която и да не бъдем себе си, няма никакво значение, дори е хубаво, защота сме по-атрактивни, намираме си купища приятели, пишем си със хиляди хора , включително и чужденци, но колко от хилядите души известни като наши приятели познавеме истински. Знаем ли „Какво обичат да правят през свободното си време”, „Какво ги кара да се усмихват истински”, „Кое е любимото им ястие”, „ В кое училище учат и каква е тахната цел”. Въпроси, които на пръв поглед са маловажни, отекчителни- такави , на които не искаме да знаем отговора, не защото човекът, с който си пишем е незначителен, а защото носим маска и всяко отклонение от готиния имидж ни кара да се чувстваме като в капан, от който няма измъкване. За отсрещната стана е същото, защото вътрешния глас на чудовището в нас шепти, че ако не се предържаме към маскарада ние ще загубим така или иначе неопознатите приятели. Всичко се превръща в омагьосан кръг, от който няма измъкване, а и ние самите се измъчваме в собственото си неведение, докато чудовището ни погълне. Спасението е в това да повярваме, че и без фалшивите съобщения и предържането към стил , несъответстващ на нашия, ние можем да имаме хиляди приятели, с които да бъдем себе си. Тук се явява профилът на Климент Охридски, чрез който ние трябва да разберем, че да бъдеш себе си и да се бориш за истинското приятелство е безценен подарък. Профилът му трябва да ни научи да вярваме, да се борим, да сме амбициозни , но най-вече да бъдем това, което сме без значение дали сме атрактивни, модерни или дали сме популярни в Фейсбук, а урокът, който може би ще трябва да научи той е, че маскарадите и театрите в двадесет и първи век са нещо нормално. Неговият профил във Фейсбук може би ще бъде леко ненормален според нашите критерии, защото Климент Охридски ще изложи своите принципи и възгледи без да се предържа към атрактивността, а успехът му ще бъде голям , ако дори един потребител на тази социална мрежа вземе пример от него и приложи наученото, този потребител ще го предаде на друг, а другият на друг и верижката ще продължи , а може да стане чудо