Любовта в нас

Какво е любовта?

Любовта не е просто чувство. Тя не може да се опише с думи, а трябва да са почувства с всяка една частица от тялото. Тялото, губещо безтегловност и пренасящо се в един друг свят. Свят на мечти и вълнения. Нима любовта не е най-възвишеното чувство?

Тя е птица, изминаваща хиляди километри, за да намери своята сродна душа. Душа, която да е изгубеното късче от сърцето и с която да се слеят като едно единно цяло. Цяло, което ще устои на преходността на времето и неговите тежки изпитания. Изпитания или огледало на това , кои сме ние , и каква е нашата любов към другия. Любов – дума или действие, тъмнина или светлина, разруха или подкрепа. Тя е съвкупност от нашата най-тъмна и светла страна. Както монетата има две лица, така и истинската, вечна и изпепеляваща любов има две страни. Лице на безгранично разрушение, което може да погуби не просто човека, а да унищожи до основи неговата душа, а с нея и мечтите, но има и лице на красота, неподвластна на времето и пространството, която може да възкреси „пламъка на надеждата”, а заедно с него да превърне душата в „оазис” на щастието и мира, а с това да превърне всеки блян в приказна реалност.

Приказна реалност ли е любовта, днес, или кошмар на ужасите?

Любовта има различни измерения за всеки един от нас. Тя не е нито приказна реалност, нито кошмар на ужасите. Любовта е изпитание, с което двама души трябва да се справят, да преоткрият себе си и да се научат не просто да слушат другия, а да го разбират. Да го чуват, без да им говори, да го виждат не с очите, а със сърцето, в което е закодиран образа на любимия човек, да бъдат винаги до него и да го подкрепят не само в хубавите, но и в лошите моменти. И не на последно място да вярват безусловно в искреността на любовта си. Това е най-ценният урок. Ако си представим, че любовта е влакче на ужасите и стремглаво, с мощна скорост се спуска в бездънна пропаст, колко от нас, ще усетят туптящото сърца на любимия. Дали, ако сме на маратон и се надпреварваме с огромна тълпа, ще успеем да финишираме, а няма да се откажем, преди финалната права? Тези на пръв поглед налудничави въпроси и ситуации, всъщност са онзи лъч светлина, който може да ни накара да прогледнем . Нека се замислим – колко от нас, днес, разбират истинския смисъл на любовта. За мнозина е показност, материалност и „крилати мисли”, за други е нереален блян, за трети е окови, но истината е много проста – любовта се крие в тишината. Не се набива на очи, а се чувства, тя е щастие, което променя целия ни кръгозор. Щом се докоснем и вкусим от истинската и непринудена любов, в миг разбираме, че единственото, което има значение е щастието на човека, който е закодирал образа в сърцето ни, замъглил е ума ни и притежава не просто частица от самите нас, а цялото ни същество. Може би е плашещо или злокобно, но във миг от вечността, осъзнаваме, че всичко е преходно - без чувствата. Чувствата, които не просто жегват сърцето, а остават незаличими следи в две различни тела,