Мисля

Мисля си за пътя, по който айрисите поемат,

за да достигнат просветление.

Мисля си за искри и звезди.

и летя през пространствената материя,

водя си дневник,

и го озаглавявам:

Изгубеното златно гърне на края на дъгата

Пиша за онзи тънък,

който всеки момент ще се разкъса

конец на препятствията,

и бежовото ми палто, което си слагам всеки път,

когато капка горещ дъжд опари бузата ми.

Поглеждам нагоре,

и усещам сумрака.

И се заглеждам, омайвам се,

по реалността.

Но бързо тичам вкъщи,

и се гмуркам в горещ океан,

давейки се в пясък,

а морската звезда не спира да ме дърпа за крака.