АКОРД

Юли –

сякаш под сурдинка

с въздишка се плъзва тиха лудост –

какво опулено небе и

усукана свобода в аския ден...

и тече слънце през бялата роба,

видя ли оня лъч, усукал мокрите бедра –

копнеж или мираж – и ето гръмва поглед

като придошла река

и ме съблича...

измислям хладна голота,

измислям спокойствие,

тишина...

Дива съм – с една ръка ръкопляскам на този нов акорд,

юли е – измислям дива нежност, както и теб, човече,

точно теб...думите търсят интимност...