* * *

3.67   (3 votes)

Закачки на сини луни

измиват лицето ми бяло.

Аз чакам под облаци дни

сама и с едно огледало.


Душата ми – бялата, в креп

обвиха я сълзи излишни.

Показва се изгрев свиреп.

Разплакват се думи предишни.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2023