* * *

4.81   (94 votes)

Росата мъртва сянка я открадна.

Безкръвна жажда живите поглъща.

От старост светлината се разпадна.

Мъглите като вълци се завръщат.

 

Стоим вглъбени, с тишина пропити,

заключен всеки в своя кислород.

А мислите ни, свити във ъглите,

Наплитат бъдещия ни живот.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024