Antoaneta Karaivanova-Pavlova

Poetry

На майка ми

4.95(2803 votes)

Poetry

Роза

4.94(1760 votes)

Poetry

И утре е начало

4.90(951 votes)

Poetry

Посмъртно

4.89(520 votes)

Poetry

Дъжд

4.89(594 votes)

More

„По тихия път на тревите”. ИК „Светулка 44”, София, 2011

Нос Калиакра

4.88   (576 votes)

Небето и морето се прегръщат

в душата ми, молитвено стаена.

Далеч сега е родната ми къща,

но покрив ми е цялата Вселена.

Пристъпвам между каменни руини,

запазили на мъртвите покоя.

Старая се безшумно да премина

по пътя на годините безбройни.

Насред пролука скална коленича

в най-малкия параклис на България,

където ме посреща като жрица

старица, без да иска подаяние.

Едва съзрима в черната си кърпа

нагоре ме изпраща с длани свити,

а сред вълните – бели и безсмъртни,

танцуват волно черните делфини.

Назад ме викат бащин род, семейство...

Но нямам сили да направя крачка

навън от този дом божествен,

светлеещ сред пробойните на здрача.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025