Посмъртно

Духът ѝ отлетя по Възкресение,

пречистен от тържествения звън.

Във църквата четяха за спасение,

тълпяха се миряните отвън,

а аз, осиротяла, търсех Лазар

за нейната душа да го попитам –

намери ли я Там, дали я пази,

или бездомна някъде се скита?

Не го открих в редиците с икони,

възкръсналият пръв не даде знак.

След службата, в съгласие с канона,

утихна храмът. После падна мрак.

Не исках да си тръгвам: коленичих,

едва сега запалих си свещта –

по бабиния обичай – в паничка,

на мъртвите да свети през нощта.