Svetla Karayaneva

Poetry

Вавилон

4.92(86 votes)

Poetry

Уилям К. Уилямс

4.79(28 votes)

Poetry

Везмото

4.68(25 votes)

Poetry

Спасителят

4.63(27 votes)

More

Слово за лирика

4.91   (32 votes)

Когато Пловдив се наричал Тримонциум и белокаменната му красота блестяла отдалече,римляните снабдявали центъра на провинция Тракия с вода от Родопите – до днешните села Куклен и Марково бил построен величествен акведукт, дълъг 12 км. Същото Марково е родното място на поета Петър Анастасов, един от най-чистите и витални лирици в съвременната българска поезия. И както по римския воден мост течала бистра и свежа планинска вода, така и по незримия акведукт на поезията приижда роденото от снежните родопски преспи слово на поета. Не случайно в стихосбирката “Както те обичам”, връх в поетическата продукция на Петър Анастасов и отличена с наградата на СБП, строфите за Марково иззиждат началото на поетичния свод:

 

Селце, определено

да бъде мое. То

се крие под зелено

какво да е листо.

Селце като извивка

на гъвкава лоза.

Селце като усмивка,

селце като сълза.

Под въздуха му сладък

от грозде и от мед

спокоен безпорядък

и неспокоен ред.

 

Изведнъж в идиличното, простичко описание авторът завърта калейдоскопа от пъстроцветни образи, пренарежда ги в сюрреалистична, Петър-Анастасовска визия:

 

Човек и крава редом –

картина от Шагал.

Усмихвам се и гледам

дали светът е цял.

Дали не литва стадо

над къщите, дали

не се надбягва дядо

с махленските петли.

Дали човек разсеян

не ходи по стена.

Дали ведно не греят

и слънце, и луна.

 

Творбата илюстрира художественото световъзприемане, определящо поетическата стилистика на книгата – простота и непосредственост на изображението, кратки, безхитростни стихове. И в един момент осъзнаваш, че простите неща не са елементарни, че “обикновеността” е условност, моделираща един свят на природна и нравствена хармония. Като пантеистите П.А. разбира езика на природата, превръща се в глас от вселенския диалог. При това без да излиза от контекста на своето време. Защото П.А. е представител на поетическото поколение, дебютирало през 60-те години. Той е връстник на Иван Вълев и Николай Заяков – талантливи творци, поели също от града на седемте хълма. Времето се нарича социалистически реализъм и налага своите императиви в арспоетиката.Белези на оптимизма са строгата вътрешна организация на строфата, на реда в стихотворението, ударният му строй, песенното звучене. Стихът е ясен, в приятни класически форми. Този вид поезия е усъвършенствувала емоционалното мислене особено когато съдържа философски внушения, изразени на поетичен език. Другият вид поезия, която оперира с многозначни символи и метафори, провокираща триизмерната ни логика, в онова време имаше спорадични прояви у нас, макар че се беше наложила в света главно между двете световни войни. Т.н. нова поезия, основаваща се на асоциативните способности и интуицията, с алогични сл

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020