Слово за лирика

Когато Пловдив се наричал Тримонциум и белокаменната му красота блестяла отдалече,римляните снабдявали центъра на провинция Тракия с вода от Родопите – до днешните села Куклен и Марково бил построен величествен акведукт, дълъг 12 км. Същото Марково е родното място на поета Петър Анастасов, един от най-чистите и витални лирици в съвременната българска поезия. И както по римския воден мост течала бистра и свежа планинска вода, така и по незримия акведукт на поезията приижда роденото от снежните родопски преспи слово на поета. Не случайно в стихосбирката “Както те обичам”, връх в поетическата продукция на Петър Анастасов и отличена с наградата на СБП, строфите за Марково иззиждат началото на поетичния свод:

Селце, определено

да бъде мое. То

се крие под зелено

какво да е листо.

Селце като извивка

на гъвкава лоза.

Селце като усмивка,

селце като сълза.

Под въздуха му сладък

от грозде и от мед

спокоен безпорядък

и неспокоен ред.

Изведнъж в идиличното, простичко описание авторът завърта калейдоскопа от пъстроцветни образи, пренарежда ги в сюрреалистична, Петър-Анастасовска визия:

Човек и крава редом –

картина от Шагал.

Усмихвам се и гледам

дали светът е цял.

Дали не литва стадо

над къщите, дали

не се надбягва дядо

с махленските петли.

Дали човек разсеян

не ходи по стена.

Дали ведно не греят

и слънце, и луна.

Творбата илюстрира художественото световъзприемане, определящо поетическата стилистика на книгата – простота и непосредственост на изображението, кратки, безхитростни стихове. И в един момент осъзнаваш, че простите неща не са елементарни, че “обикновеността” е условност, моделираща един свят на природна и нравствена хармония. Като пантеистите П.А. разбира езика на природата, превръща се в глас от вселенския диалог. При това без да излиза от контекста на своето време. Защото П.А. е представител на поетическото поколение, дебютирало през 60-те години. Той е връстник на Иван Вълев и Николай Заяков – талантливи творци, поели също от града на седемте хълма. Времето се нарича социалистически реализъм и налага своите императиви в арспоетиката.Белези на оптимизма са строгата вътрешна организация на строфата, на реда в стихотворението, ударният му строй, песенното звучене. Стихът е ясен, в приятни класически форми. Този вид поезия е усъвършенствувала емоционалното мислене особено когато съдържа философски внушения, изразени на поетичен език. Другият вид поезия, която оперира с многозначни символи и метафори, провокираща триизмерната ни логика, в онова време имаше спорадични прояви у нас, макар че се беше наложила в света главно между двете световни войни. Т.н. нова поезия, основаваща се на асоциативните способности и интуицията, с алогични сл