Слово за лирика

И ако ви домъчнее за Петър Анастасов, разтворете страниците на последната му поема “Големани” – той е там, в сгушената балканска махала, разговаря с тревите и язовеца, свещенодействува край казана с ракия в доверена мъжка компания, а вечер предпочита звездния екран пред телевизора с двете програми. С какво е по-богат от нас поетът – с една сълза – отговаря грузинецът Бесик Харанаули. Или както го е казал самият лирик с библейско име:

Студено е през януари.

Но върху моето лице

сълзата като въглен пари.

Помни сълзата ми, сърце!