Колко весел е...

Колко весел е ревът на лятна буря,

замитаща дръзко летящия прах.

Лазурът небесен плаче от страх,

щом бурята в облака гмурва се щуро...

И безразсъдно-безумно

с изненада дъбрава напада.

Дъбовете нежно страдат

под петата невидима и шумна.

Гората огъват гигантите

и върховете им трескаво гълчат,

съвещават се и пак мълчат,

а през внезапната тревога

птици свирят както могат...

И някак пожълтяла безнадежно

есента отнякъде поглежда...