Stoicho Todorov

Short Story

Трябва да има Бог!

4.96(316 votes)

Short Story

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(186 votes)

Short Story

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 votes)

Short Story

РИБАРСКА ИСТОРИЯ

4.89(73 votes)

Short Story

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

4.83(6 votes)

More

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92   (352 votes)

Огромна , изтощена и отслабнала, мъчително и тежко дишаики с огромния си корем, майката лежеше в ъгъла на стаята, където нейните стопани и отредиха да ражда. През нощта се родиха се десет лакоми кученца, които от този момент нито за миг не я оставиха да си поеме дъх .

Когато стопаните забелязаха,че майката на паленцата не може да се справи с тези ненаситни гладници, потърсиха помощ от приятели и съседи, които да се погрижат за част от кучешкото потомство

Две седмици по- късно едно семейство пристигна с трите си шумни деца, които с възторжени възгласи нахлуха в стаята на родилката и се надвесиха над цялото пълзящо във всички посоки котило. От всички паленца децата си избраха него: едро светло- рижаво кученце, което с дългите си, крехки, треперещи и клатушкащи крачета, се беше насочило към тях и като че ли то само си ги избра, те да му станат стопани. Децата внимателно вдигнаха паленцето за топлото розово коремче, а то ги гледаше очудено през все още мътния си раздвоен поглед, близна ги по нослетата и ги хареса. Децата също го харесаха и си го взеха .

Отгледаха го от кутре. Израстна добро ,весело много дружелюбно и доверчиво същество. Когато го доведоха у дома си, децата дълго време му търсеха достойно име, при което възникна горещ спор между двамата братя, как да го кръстят. Малкия син настояваше да го кръстят Храбри, Смели, Дръзки и на още много други подобни героични имена, но по-големият му брат, едно умно и много четящо момче твърдо отсече:

- Ще го наречем Кастор!...

- Кой е този Кастор?- опонира по- малкия му брат -Какво е това Кастор?!”

В спора между двамата братя се включи и петгодишната им сестричка, която също реши да си каже мнението и настоя, паленцето да бъде кръстено Роза. Двамата братя възмутено се обърнаха към нея:

- Каква Роза глупачке?! Кученцето е мъжко!

- Какво от това?”- отвърна момиченцето- По какво разбра,че е мъжко?!...Аз пък искам да се нарича Роза!...- Двамата братя повече не й обърнаха внимание и продължиха спора, а момиченцето разплакано отиде да се оплаква на майка си,че батковците изобщо не я слушат.

В спора естествено спечели по- голямото момче,което обясни на брат си ,че Кастор е един много голям древногръцки герой и по-малкия брат като научи,че все пак става дума за голям герой, се съгласи кученцето да се казва Кастор.

Децата постоянно си играеха с Кастор.Когато те тичаха, то тичаше с тях, весело размахвайки опашка, лаеше от щастие, възторжено се търкаляше по земята и се премяташе през глава. Радостно гонеше топката или пръчката, която му подхвърляха ,леко я захапваше със здравите си зъби и я носеше на децата, защото знаеше,че това ги прави щастливи. Кастор обичаше хората. Самият той също се мислеше за човешко дете. Обичаше и животните. Когато порасна си остана същата добра душа и никога не лаеше злобно и заядливо по минаващите по улицата хора, кучета и котки.

Беше странно куче! Приливаше от доброта! Никог

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020