Boris Paskov

Poetry

Главната

4.92(309 votes)

Poetry

Площадите

4.92(500 votes)

Poetry

Непредвидимо

4.90(890 votes)

Poetry

Капана

4.84(162 votes)

Poetry

Лъвов мост

4.81(70 votes)

Poetry

Дъждът

4.73(84 votes)

More

Мильо от бронз

4.93   (1467 votes)

Градът се стича всеки ден пред него.

И винаги го снима някой.

Подръпват му носа,

ушите.

Шептят му глупости –

най-обичайната стратегия,

или се забавляват

с негов прякор.

Заливат се от смях.

И с тези изстрели без заглушител

оповестяват на града

и

на света

съвсем сериозно,

че бронзовият мъж ,

с лице така измъчено и грозно ,

не е един от тях.

Държат се с него

като с детрониран цар,

подхвърлен за шеги

и

смях

на шутовете,

за забава.

Но тази врява

не го обижда или натъжава.

Заслушан някъде,

заслушан в нещо,

което само лудите и мъдреците чуват,

което само те разбират колко струва,

за него другото е без значение.

Едно велико изречение

от седем хълма и една река

не може,

няма как

без него,

препинателния знак,

да се оформи.

Дори да е на най-безсмъртната тематика.

Величието има своята граматика

и в нея лудостта е норма.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020