Фрагменти

Човек не се ражда salao. Един ден той неочаквано става такъв без видима причина. По всяка вероятност – до края на живота си.

Salao е човек, на когото никак не му върви. Карък!

Мисля, че съм salao.

Може би защото съм читател и писател...

Ала нали затова съм се родил?

*

Може би всички са salao…

А старецът Сантяго на Хемингуей е баш salao. Хеп­тен salao е – побеждава марлина, но акулите разкъсват огромната риба.

И все пак някой не оставя дори най-големия salao да е само най-голям salao. Някой му отнема едни сънища, но го дарява с други.

Този някой не е Бог, а добрият писател! Добрият писател не е по-високо от Бога, не е по-високо и от човека. Поради което е по-далече от Бога и по-близо до човека. Бог е зает с важни работи, няма да си губи времето с дребни неща като разказване на истории за незначително нещо като човека. Бог наставлява какво е и как е. Добрият писател не е бог и не наставлява. Просто си е добър и толкова.

*

Хемингуей си загубил времето, за да разкаже как на неговия старец „вече не му се присънваха бури, жени, събития, нито големи риби и побоища, не сънуваше ка­надска борба, нито пък жена си. Сега сънуваше само местности и лъвовете по брега. Те си играеха като ко­тета в здрача и той ги обичаше…”А последните думи за salao Сантяго са:… сънуваше лъвовете. Писателят не е Всемогъщ и няма сили да помогне на който и да е salao. Но е милостив – дарява му сънища.*… боговете не сънуват лъвове – създават акули…

*

Джон Грифит Чейни от Сан Франциско е: Бачкатор в консервната фабрика, пират на стриди, ловец на тюлени в Япония и Сибир, скитник, лежал в зат­вора, неуспял студент в Калифорнийския университет, още по-неуспял златотърсач в Клондайк, революционер, къркач, женкар… И още много други неща! Колко си преживял, колко тайни знаеш, но не ги криеш… Какъв страхотен, страхотен, страхотен човек си, хей, Джек Лондон, роден мой!

*

Знае всичко за вълците и за кучетата – „Дивото зо­ве”, „Белият зъб”, „Джери Островитянина”, „Майкъл, братът на Джери”, северните му одисеи.Всичко за бокса – „Мексиканецът”, „Първобитният звяр”… (Как горчиво плаче старият Том в „Парче месо”!) Всичко за покера и рулетката, за алкохола и жените, за находищата и за промиването на златото, за борсовите игри и спекулации… За Аляска, за Пасифика и островите му… За окултизма, за политиката, за литературата, за ус­пеха – често нетраен и винаги безмилостен. И какви мъже само, какви истински мъже живеят на Четиридесета миля, по островите, населени с канибали, как надмогват над черни, червени, жълти и бели, над се­бе си… Свирепото ницшеанство на Вълка Ларсен, безум­ната издръжливост на Бърнинг Дейлайт, дружбата на Смог Белю и Джак Малчо… И о