Фрагменти

*

„Но кой все още чете Борхес, след толкова блестя­щи критически студии и статии, написани за него?”, иронично пита в „Музеят на критиката” Йован Христич. Тук се разказва как един иска да види картина на Анри Матис. Предлагат му различни изследвания, а той нас­тоява единствено за нея. Ядосан, уредникът обяснява:Ние се занимаваме с философия, структури, мито­логии, с обсесивния ониризъм, с архетипна символика и семантика. Не сме импровизатори и шарлатани, не си играем на търчи-лъжи. Нас ни интересува битието на художествената творба, съществените въпроси на не­говата структурираност, реистичността и реифицира­ността му, както и неговата историчност, инфра- и супраструктурите, символите и тяхното значение, се­мантиката и информационната наситеност. Ние не сме импресионисти, които гледат, ние мислим. Поста­вяме същностни въпроси. Картината, та картината! Картината е привидност, случайно явление, зад което трябва да открием същината, структурата, дома на битието, символа, значението, обсесията, съня, трав­мата, мита, архетипа. След което се оказва, че в музея изгорили всички картини – губивреме било да се гледат, учените се зани­мавали със сериозни неща, а не с някакво си там гледане. Затова залите на библиотеката са пълни със „студии за творби, които са съществували, но никога не са били тол