*
„Но кой все още чете Борхес, след толкова блестящи критически студии и статии, написани за него?”, иронично пита в „Музеят на критиката” Йован Христич. Тук се разказва как един иска да види картина на Анри Матис. Предлагат му различни изследвания, а той настоява единствено за нея. Ядосан, уредникът обяснява:Ние се занимаваме с философия, структури, митологии, с обсесивния ониризъм, с архетипна символика и семантика. Не сме импровизатори и шарлатани, не си играем на търчи-лъжи. Нас ни интересува битието на художествената творба, съществените въпроси на неговата структурираност, реистичността и реифицираността му, както и неговата историчност, инфра- и супраструктурите, символите и тяхното значение, семантиката и информационната наситеност. Ние не сме импресионисти, които гледат, ние мислим. Поставяме същностни въпроси. Картината, та картината! Картината е привидност, случайно явление, зад което трябва да открием същината, структурата, дома на битието, символа, значението, обсесията, съня, травмата, мита, архетипа. След което се оказва, че в музея изгорили всички картини – губивреме било да се гледат, учените се занимавали със сериозни неща, а не с някакво си там гледане. Затова залите на библиотеката са пълни със „студии за творби, които са съществували, но никога не са били тол
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.