Фрагменти

омогна ми (както и в други случаи) добрият Джон Стайнбек от Салинас. В предговора към „Улица Консерв­на” той казва: Когато човек събира морски животинки, среща ед­ни плоски червейчета, толкова нежни, че е почти невъз­можно да ги хванеш цели – докоснеш ли ги, разкапват се на парченца. Трябва да ги оставиш сами да се източат и по своя воля да пропълзят върху острието на ножа и чак тогава предпазливо да ги пуснеш в стъкленицата с морска вода. Може би точно така трябва да се напише и тази книга – да се отворят страниците и да се оста­вят различните истории сами да изпълзят от тях. Това са истории върху острието на ножа, те са крех­ки, ала не се разкапват. Истории не толкова мои, колкото чужди, истории, родени от желанието да сторят хората по-малко чужди един на друг и малко повече вгледани в себе си през увеличителната тръба на книги и спомени.

 

*

 

… и дръж ножа само ако по него пропълзява доброто…

 

*

 

Съществуват много определения за писателската дейност. Някои от тях са дълбоки и красиви. Допадат ми разсъжденията на Шкловски: Писателят е калфа на човечеството. Не можеш да пишеш, без да работиш, без да четеш, без да гледаш ятата гъски и лебеди, които народ след народ, школа след школа летят над теб и най-накрая те вземат в кри­лете си.Това е... И майстор да си – пак си калфа! А на Омир, на Овидий, на Шекспир и хиляди други великани – и за чирак не ставаш. Поне на милион писатели не мож им обърна чехлите, тъй че – без самооблъщения...

 

*

 

Литературата променя човека, ала не трябва да й възлагаме прекомерни надежди за промяна на света. В такъв случай ще се разочароваме от невъзможностите й.Ако наистина се разочароваме, или ще я обитаваме като книжни плъхове (докато литературата не ни отро­ви), или ще я обявим за напълно излишна. А от света ние по принцип сме разочаровани. Едно, че имаме основания и друго – че само с очарованост не е интересно.

 

*

 

Твърде често критицизмът е породен от ненавист или от желание за самоизтъкване. Когато мисля за подо­бен тип проявления, винаги си спомням славната индий­ска приказка. И с удоволствие я разказвам.Един Индус, един Равин и един Критикар потър­сили подслон в селска къща. Стопанинът им казал: – Имам място само за двама. Третият трябва да спи в обора.– Аз ще отида – рекъл Индусът. И той тръгнал към обора.

 

След няколко минути на вратата в стаята, къде­то били другите двама, се почукало. Бил Индусът. – Съжалявам – казал, – но в обора има крава. Спо­ред моята религия кравите са свещени и човек не трябва да нахълтва в тяхното пространство.– Разположи се удобно тук – успокоил го Равинът, – аз ще отида в обора.И тръгнал.Но след няколко минути на вратата пак се почука­ло. Бил Равинът. – Неприятно ми е да ви притеснявам – казал той, – но в обора има прасе. Според моята религия прасетата са нечисти.– Тогава аз ще отида в о