*
Най-обикновеният (и най-жалкият) опит за изравняване с великото е чрез отрицанието му. От древността са известни негациите на Зоил спрямо Омир. Той неуморно откривал грешките на аеда. Така и го нарекли – „бича на Омир”. С това попаднал в историята, иначе от писанията му не е останало нищо. Но пък е съхранено признанието на Зоил, че нападал „Илиада” и „Одисея”, защото искал да сътвори такива поеми, ала не можел. А друг яростен критик на аеда – поетът Ксенофан Колонски, се оплакал на Хиерон, че трудно издържал двамата си роби. Сиракузецът му отвърнал, че Омир и след смъртта си хранел поне десет хиляди души. То и до днес хранениците на слепеца са поне толкова. Ако направим сметката, нищо чудно да се окаже, че само тези, дето са си вадели хляба от него са колкото населението на средно голяма днешна държава.
*
Не ми се нравят зоилите! Затова, когато чета опусите им, когато слушам техните тиради, си казвам – ей сега ще потропат кравата и прасето.
*
Поетът Стезихор изрекъл лоши думи за Хубавата Елена и загубил зрението си. Той съчинил:Не са верни думите ми за тебе, Елено;не се качи ти в корабите бързоходни,нито в крепостта на Троя си била. Пеел и смирено плачел... Изведнъж светлина озарила очите му – разкайващият се прогледнал.А Омир не се извинил на Хубавата Елена и останал сляп. От Стезихор има няколко откъса, познати на специалистите. Творецът на „Илиада” и „Одисея” не направил компромис. Хубавата Елена си е хубава, но не е по-високо от хекзаметрите. И е много, много по-ниско от гордостта на поета.
*
Работата на поета е като на пчелата – тя лети, кара цветята да се любят… Заплашвана от пчелояди, дебнена от бури, тя се завръща с полепналия от чудесата на живота прашец... Труди се, болно й е на пчелата… Не мисли за собствените си нещастия, макар че рядко изпитва радост.Поетът не е пчела, удавена в меда на славата.
*
Жена ми: „Бях на страната на кита в „Моби Дик”. Но в „Старецът и морето” – на страната на стареца.”Хемингуей е постигнал нещо удивително. Неговият герой, който е далеч от романтичната грандиозност на Ахав, предизвиква симпатия и съчувствие. Той не възприема нещата извън самите тях. Живее в пределите на нещата, а не в метафизичните им пространства. Вярно е, че казва онова, което подхожда на капитана в „Моби Дик”: „Човек може да бъде унищожен, но не и победен.” Но каква разлика между презрелия битовото Ахав, изпълнен с адското желание за мъст, и този старец, който просто си върши работата. Мислейки дали великият бейзболист Димаджо би одобрил битката му с марлина… Добър старец! Хубаво би било да му ударим по една-две ракии в „Дупката
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.