Фрагменти

4.64   (33 votes)
бора! – казал Критикарят. След няколко минути на вратата отново се почу­кало. Били кравата и прасето. Те не могли да издържат натякванията на вечно недоволния Критикар.

 

*

 

Най-обикновеният (и най-жалкият) опит за изравня­ване с великото е чрез отрицанието му. От древността са известни негациите на Зоил спрямо Омир. Той неуморно откривал грешките на аеда. Така и го нарекли – „бича на Омир”. С това попаднал в историята, иначе от писанията му не е останало нищо. Но пък е съхранено признанието на Зоил, че нападал „Илиада” и „Одисея”, защото искал да сътвори такива поеми, ала не можел. А друг яростен критик на аеда – поетът Ксенофан Колонски, се оплакал на Хиерон, че трудно издържал двамата си роби. Сиракузецът му отвърнал, че Омир и след смъртта си хранел поне десет хиляди души. То и до днес хранениците на слепеца са поне тол­кова. Ако направим сметката, нищо чудно да се окаже, че само тези, дето са си вадели хляба от него са колкото на­селението на средно голяма днешна държава.

 

*

 

Не ми се нравят зоилите! Затова, когато чета опуси­те им, когато слушам техните тиради, си казвам – ей сега ще потропат кравата и прасето.

 

*

 

Поетът Стезихор изрекъл лоши думи за Хубавата Елена и загубил зрението си. Той съчинил:Не са верни думите ми за тебе, Елено;не се качи ти в корабите бързоходни,нито в крепостта на Троя си била. Пеел и смирено плачел... Изведнъж светлина оза­рила очите му – разкайващият се прогледнал.А Омир не се извинил на Хубавата Елена и останал сляп. От Стезихор има няколко откъса, познати на специ­алистите. Творецът на „Илиада” и „Одисея” не направил компромис. Хубавата Елена си е хубава, но не е по-висо­ко от хекзаметрите. И е много, много по-ниско от гор­достта на поета.

 

*

 

Работата на поета е като на пчелата – тя лети, кара цветята да се любят… Заплашвана от пчелояди, дебнена от бури, тя се завръща с полепналия от чудесата на живо­та прашец... Труди се, болно й е на пчелата… Не мисли за соб­ствените си нещастия, макар че рядко изпитва радост.Поетът не е пчела, удавена в меда на славата.

 

*

 

Жена ми: „Бях на страната на кита в „Моби Дик”. Но в „Старецът и морето” – на страната на стареца.”Хемингуей е постигнал нещо удивително. Неговият герой, който е далеч от романтичната грандиозност на Ахав, предизвиква симпатия и съчувствие. Той не въз­приема нещата извън самите тях. Живее в пределите на нещата, а не в метафизичните им пространства. Вярно е, че казва онова, което подхожда на капитана в „Моби Дик”: „Човек може да бъде унищожен, но не и победен.” Но каква разлика между презрелия битовото Ахав, из­пълнен с адското желание за мъст, и този старец, който просто си върши работата. Мислейки дали великият бейзболист Димаджо би одобрил битката му с марлина… Добър старец! Хубаво би било да му ударим по една-две ракии в „Дупката

<<<2345678>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025