Фрагменти

4.74   (31 votes)
безкрайно чудо! –е твоята ръка.Ако не – искрено им я пожелавам! Комшията на самия Лев Толстой, тоя мечок Афа­насий Шеншин, нарекъл се Фет, ги къдри едни толкова простички и толкова верни неща. Като: Не знаю сам, что буду петь,но только песня зреет.

 

*

 

В средата на 60-те години попаднах на Константи­нос Кавафис – един бог, пропътувал живота си инкогни­то. Колко възторзи от „Термопили”: Чест на онези, които във животасе вричат Термопилите да пазят. Те никога не бягат от дълга си;навсякъде еднакво справедливи, но снизходителни и милостиви,великодушни в своето богатство,великодушни и във свойта бедност, готови да помагат, както могат; правдолюбиви, ала без омразакъм вероломниците и лъжците. И още по-достойни са за почит, когато знаят (а мнозина знаят), че Ефиалтис най-подир ще дойде,че персите през прохода ща минат.Май не станах спартанец, но не съм и Ефиалтис!

 

*

 

Възпитание… Винаги съм се боял от тази думичка. Веднъж приятелят Петър Кацаров я разчлени и показа, че тя буквално означава над храненето. Над плюскането, над копанята, над кочината, в която, брониран в сланина, квичиш за шопарските си права. Сега си мисля, че Кавафис ме е възпитал. Не само със своите спартанци, одисеевци, варвари… Смятам, че съм емоционален, дори твърде емоционален, а това обик­новено води до егоцентризъм и мегаломания, от които са ме спасили такива като поета от Александрия. Помня: Душа, страхувай се от всякакви възхвали!Ако не можеш да надвиеш суетата си, по-предпазливо, с колебание я следвайи колкото напредваш, и колкото растеш,по-преценяваща и по-внимателна бъди. Четях Кавафис като юноша и мечтаех да остарея, съхранил младите си неща, за да ги предам като „видения на своята предишна страст”. Като задържани видения от „нощите на младостта ми, тайно срещнати”... Уви, „решенията да се променя, да се въздържам най-много продължаваха две седмици”! Мечтата ми да остарея се сбъдна. Не намирам, че това е малко. Напротив! И ако през юношеството „Гласове” на Кавафис ми изглеждаше просто добро стихотворение, сега наистина чувам гласовете. И с ехото им в миг се връщаот първата поезия на младостта ни отгласподобно музика в нощта –далечна гаснеща.Най-хубавата музика, защото е последна…

 

*

 

Албер Камю взема възможно най-трагичната ситуа­ция – тази със Сизиф, който знае, че тласканият камък ще се срути отново. Така както ние знаем, че ще умрем. Това знание може да ни направи безотговорни. Ня­ма никакво утре. Утре е смъртта – яж, пий, наслаждавай се на безкрайното днес и да не ти пука за нищо! Каквото и да са направили, каквото и да направиш: изходът е ясен – риташ камбанката, гушваш цветята, пълниш трапа! Не прави нищо – това е твоят отговор срещу абсурда.Или прави всичко! Като Калигула. За героя от едно­именната пиеса на Камю проницателният Андре Мороа отбелязва: Луд ли е Калигула? Не, той е жертва на логически делириум; иска да действа, като доведе

<<<45678910>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2023