Stoicho Todorov

Short Story

Трябва да има Бог!

4.96(316 votes)

Short Story

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 votes)

Short Story

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(352 votes)

Short Story

РИБАРСКА ИСТОРИЯ

4.89(73 votes)

Short Story

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

4.83(6 votes)

More

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92   (186 votes)

Все още изнервен от негодника, който полицаят преди малко изведе, стоях до прозореца и разсеяно гледах минувачите, преминаващи край полицейското управление, и разбирах , кой ще влезе във входа управлението и кой просто ще подмине. Кои знае защо, когато обикновенните хора независимо по какъв повод влизат в полицейското управление, се притесняват. И това си им личи! Не се притесняват криминалните. Не се притесняват опитните изпечени в занаята негодници, които не веднъж са били докарвани с белезници в полицията и след няколко часа, или най-много след няколко дни, са били освобождавани поради липса на достатъчно доказателства. Пред съда доказателствата никога не бяха достатъчни.Бях гневен от поведението но мръсника, който дежурният преди малко изведе, когото наредих на сержанта да задържи. През време на целия разпит се държа нагло и снизходително с мен и ми се присмиваше. Беше сигурен, че най-много до довечера, и ще го пуснем. Така е!...Ще го пуснем!. Скоро ще пристигнат адвокатите му, ще изтъкнат един куп причини за незаконното му задържане , ако трябва ще платят гаранцията и ще го освободим. А той беше гад!... Целият град знаеше, че е гад! За да изпусна парата, исках да отворя прозореца и да запаля цигара… Не успях.

На вратата се почука:

– Господин инспектор, доведох заподозрения – бързо отрапортува дежурният сержант и излезе.

Заподозреният беше висок и брадясъл мършав, възрастен човек с насинено око и подута кървава долна устна, навлечен в тази лятна горещина с дебело зимно сако, под което се показваше закопчано, мръсно с неопределен цвят елече, а под елечето – скрито надничаше смачканата яка на още по-мръсна и навярно с месеци не видяла вода и сапун риза. Мъжът миришеше на животно и кой знае защо – на загниващ шпеков салам. Миризмата му моментално изпълни цялата стая. В процеса на разговора, който престоеше, из стаята щяха да плъзнаха още по коварни миризми, най-унищожаващата от които беше миризмата, носеща се от скъсаните му плетени обувки. Моментално изпитах желание още в същия миг да го прогоня от стаята, или поне докато не го изкъпят да не ми се мярка пред очите, но професионалният ми инстикт преодоля над отвръщението, което ме обхвана в този момент. Все пак това си беше част от рисковете на професията.

– Седни! – посочих стола срещу бюрото ми и се направих, че не забелязвам протегнатата мръсна, наранена, сякаш нахапана от животно ръка, с огромни неизрязани нокти, Глеми ръци с огромни черни нокти, натъпкани с кал и мръсотия ,където разни микроби, вируси, бацили и други болестотворни твари в тях, си живеят живота. Там те отдавна бяха намерили прекрасни условия за живот, за които заподозреният, щедро като някой Бог, им бе предоставил цялата територия на своите ръце,а вероятно и на цялото своето тяло, като великодушно им бе им отпуснал достатъчно дълъг исторически период от време, без да използа вредни за живота и здравето им, отровни бойни вещества като топла вода и сапун и бе полагал топли грижи, те да се възп

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020