Снимка

Майка ми мирише на мента

и дива мащерка –

в рокля на ситни карета, смее се с глас

с цвят на лавандула,

докато баща ми търси пътека

по стръмнината.

Чувам ехото на гласа му

съвсем между облаците:

Идвай, тук танцуват всичките диви циклами!

Някакъв вятър ми подава ръка.

На пет имаш само по-голям брат.

Той може всичко –

лови скакалци и побира целия свят

в кибритена кутийка,

учи те да свириш с устни

на тъничка сламка.

Майка ми полита към мен

с лилав облак в ръцете,

( на пет съм... )

вземи си, смее се – и за утре,

защото няма да има вятър.

Слънцето е заспало на раменете й -

това никой не го знае,

освен ние двамата със баща ми...