Svetla Karayaneva

Poetry

Писма до Мара

5.00(7 votes)

Poetry

Вавилон

4.92(86 votes)

Critique

Слово за лирика

4.91(32 votes)

Poetry

Уилям К. Уилямс

4.79(28 votes)

Poetry

Яворът

4.71(35 votes)

More

За поезията на Тильо Тилев и Стоян Терзиев

4.94   (18 votes)
елянов двор, където „тихи пазви тиха нощ разгръща”, към „тихия пролетен дъжд” на Лилиев, одухотворената предметност на Далчев.

Тази поезия идва с леки стъпки, като кротка утринна вълна, като полъх от разтворена старинна книга. Думите звучат ясно, с първичната си чистота, без площаден патос и досадно морализаторство. Стиховете изразяват вътрешните нагласи на автора, въплъщавайки неговия поетически натюрел. В този смисъл двете стихосбирки се четат взаимно като послания между двама приятели, всяко с характерен почерк. Свързани с утробата на тишината, те разкриват свободни валенции към читателя, търсят неговото съпричастие и съпреживяване, провокират към философско осмисляне и медитация. „Думи на мълчанието/ и думи на скръбта – с вас тъгувам” /Т.Тилев/ ; „Тъгата не е елементарно чувство. Тя е като джаза” – допълва С.Терзиев в свое интервю, а в стихосбирката „Сезонът на водните кончета” /2016/ мълчанието е персонифицирано в образа на мим, който артикулира жестомимични паузи между петте своеобразни цикъла.

 

СТОЯН ТЕРЗИЕВ

Приятният плътен тембър на журналиста С.Т. отдавна е познат на слушателите на радио Пловдив. Миналата година /2018-та/ той представи в Салона на радиото петата си, антологична стихосбирка, посветена на юбилея му – „По коридорите на моята есенна будност”. Есенна будност – добър оксиморон за поезията, която, за разлика от природата, се възражда от есенната меланхолия. „Поезията е езикът, на който общувам със себеподобните” – признава авторът. И присяда на Камен бряг с любимия си лирик Кенет Уайт, за да обсъдят кого още да поканят на партия бридж – младия граф Лев Толстой и мистериозния алхимик Сен Жермен. Достойна компания за поет, в чийто лиричен инсектариум пърхат с деликатни крилца пеперуди и водни кончета. А иначе С.Терзиев е особено добър в кратките тристишия, както и да се наричат – бяло хайку, SMS-поезия /за която той е награден с почетен знак /. Като този забавен каданс от „Устоимо”/2010/:

 

„За миг поспира чашата,

преди да падне от ръба

в кристалния си взрив притихнала.”

 

С.Т. обича думите да отлежават. Неговата лирика говори на достъпен език, без да звучи банално. Защото зад ъгъла на всеки стих изненадва елегантен ироничен обрат, който освежава и зарежда: „С камили те купувам./ Ще добавя още три.”/”Арабия”/, „Догони душата си./Мойта с мен ще си остане.”/”Неизречимо”/, „Дим от чушкопек се носи /над съседния балкон./ Септемврийска събота или неделя е.”/”Ранна есен”/, „На Понеделник

пазара/ чичко носи/лалета и лук” /”8 март”/. Заглавията на отделни творби пародират култови заглавия: „Любов по никое време”:

 

Писачът на любовни писма

беше затворил кантората си.

То моето любов ли е?

По никое време...

Под езика ми

пощенска марка.

 

Да, само поетът може да пази пощенска марка под езика си във времето на електронната комуникация. Да вижда ангел с часовни

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022