Elena Divarova

Poetry

Рамка на картина

5.00(2 votes)

Poetry

Диагноза

5.00(1 votes)

Poetry

Болярската къща

4.88(197 votes)

Poetry

Ex oriente lux *

4.87(135 votes)

Poetry

Японското стихотворение

4.55(11 votes)

More

Съпреживяно и разказано

Панчо Панчев, „Съпреживяно“, ИК „Ракурси” - Пловдив, 2019 година

3.00   (4 votes)

С първата си книга „Играта продължава“ (2013) писателят Панчо Панчев заявява сериозно присъствие на територията на художествената словесност. До този сборник с разкази пловдивският автор върви дълго – от първите си литературни изяви като студент по Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, когато публикува фейлетони във вестник „Отечествен глас“, става член на литературния клуб „Гео Милев”, който се ръководи от младия тогава и обичан от всички проф. Огнян Сапарев. Там той общува с известните по-късно поети Добромир Тонев, Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев, Минко Танев, Недялко Славов и др. След завършване на университета работи за кратко като учител в родното си село Маноле, Пловдивско. Пише поредица очерци, които се излъчват в сутрешните емисии на радио Пловдив. Става окръжен кореспондент на в. „Народен страж”.

През 2019 г. П. Панчев издава втория си сборник с разкази „Съпреживяно“. Заглавието води към размисли за изстраданото, осмислено с другия – с роднината, с приятеля, с непознатия. В разказите от тази книга текат невидими и непресъхващи поточета на родната кръв, на общия език. Слава богу, че ги има тези зелени острови на взаимността, където хората се познават и поколенията са свързани. Именно те пораждат художествените фикции, които са вдъхновени от реални образи и събития, втъкани в пъстрите шевици на Тракийската низина. Творбите носят сюжети от тук – от родното място, от роднинския и приятелския кръг. Защо е така? Сигурно защото кръвта вода не става, и това, което съпреживяваме най-дълбоко, е скрито най-вътре в нас.

Сред запомнящите се заглавия в книгата е „Сватба“. Бедно семейство, аргати, губят едно от децата си, а синът им пораства, съвсем млад вдига сватба и… не иска да влезе в църквата за венчавка. Ето го младият човек! Младостта иска да руши отминали модели, да създава нови. Този разказ поставя въпроса дали разбираме достатъчно младите, когато те днес бранят разбиранията си. А и за друго подсеща бунтът на 19-годишния Иван, който не иска ритуал в църква. Дали наистина са се върнали към християнските канони днешните млади, които включват венчавката в сватбения си обред и влизат в църквата като в дискотека – без презрамки, без смирение, без свян.

Същият този разказ „Сватба“ съдържа поне четири проекции: за оцеляването в годините на недоимък, за създаването на едно младо семейство, за любовта и прошката. За смисъла на дните ни. И всичко е вплетено в естествена цялост, подчинено на неумолима логика.

Ценно качество в книгата на Панчо Панчев е лапидарният стил. Речта е стегната, но изразителна. Авторът притежава дарбата да разказва. Не се увлича по самоанализи и поучения. Той навлиза с лекота в случката и я изобразява с кинематографична яснота. Прочитаме едно или две изречения, а сякаш сме прочели страница. Едно здраво логическо мислене води в ситуацията, осмисляме я така, както може и да нея осмислим, ако я видим на живо. Какво се постига по този начин? Покрай естетическата наслада чит

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020