Тежат ми твоите войни.
Не искам ни солта, ни хляба.
Когато си решиш, тръгни –
уют и топлина ми трябват.
Не правя никому злини,
но злото често в мен се вглежда.
И вместо да ми прободат очи,
нерядко ми изписват вежди.
Ненужна никому игра
е тайнственото ти брожение.
За себе си любов избрах,
а ти си въглен с друго тление.
Различен е за нас, разбрах,
катарзисът на откровения.
Прегръдка търся, весел смях,
а не лавина от съмнения.
Душата ми е божи лъч
и песен на щурче забравено.
Отказвам да деля с теб жлъч
и грехове, от друг направени.
Ще се усмихвам на света
и в себе си ще се завърна.
Ще тичат подир мен с цветя
звездите, за да ги прегърна.
Не съм с вериги, нося кръст
и към небето гледам честно.
А ти все сочиш някой с пръст
и правиш пътя ми по-тесен.
Приятелят е с ореол
на топъл пристан и утеха.
Е, кралят, може би, е гол...
Вземи за всеки случай дреха!
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.