Miroslava Atmadgova

Short Story

Другата жена

4.87(1488 votes)

Short Story

Извън закона

4.75(8 votes)

Short Story

Летящият москвич

4.18(11 votes)

Short Story

Обратен полет

2.64(652 votes)

More

Разказвачката на истории

4.73   (11 votes)

- В 23 часа и 45 минути от четвърти челен коловоз ще замине пътнически влак за София.

Острият женски глас по мегафона рязко затихна, сякаш само чакаше някой от пътниците да посмее да възрази. Мариана си представи как диспечерката седи на крайчеца на стола си, с разширени ноздри и червени очи, готова да отсече главата на първия нещастник, който постави под въпрос авторитета й. Тази вечер централна гара Бургас беше едно послушно малко кралство. Макар че донякъде одобряваше твърдия подход на гласа в мегафона, Мариана беше готова да промени феодалния си статут и да се прибере у дома.

Дългите пътувания не бяха по вкуса й и все още не беше открила начин да направи шестчасовите преходи поносими. Опциите й за маршрута София-Бургас бяха лимитирани до автобус, самолет и влак. Най-лесният вариант, лека кола, изпадна от класацията в мига, в който шофьорските умения на Мариана я подхлъзнаха на едно кръстовище и вместо обратен завой, направи аудиенция в насрещното. Оттогава пазеше зорко книжката си само за специални случаи. Нещо като биологично оръжие. От постоянното клатушкане в автобус пък й ставаше почти толкова лошо, колкото от цената на един самолетен билет до Бургас. Сблъскана с жестоката действителност, Мариана се спря на БДЖ. След няколко дузини пътувания през годините, периодът на взаимно опознаване приключи успешно и ако днес трябваше да избира, влакът оставаше категоричен победител.

И все пак имаше нещо в миризмата, звуците, тълпите, което я стискаше за гърлото още от перона. Пробудено от тътена на локомотива, чувството отпускаше твърдия си захват чак с първата стъпка извън туловището на влака. Мариана често си мислеше, че е време някой лекар да впише в медицинските книги домошарството като легитимна болест. Не като агорафобия, нито тревожно разстройство, а като едно самостоятелно причудливо състояние, свързано с вкъщи. Никой доктор не би се нагърбил, мръщеше се тя. А е толкова ясно различимо чувство, че отвсякъде си заслужава вписване, изучаване и лечение. Пътуваш където си искаш, запознаваш се с хора, разхождаш се по непознати улици, спокоен си, добре си. И все пак някъде в главата ти тиктака хронометър, който отброява кога си излязъл.

Хронометърът на Мариана отдавна й напомняше, че е прекарала твърде дълго време извън малката им къща, почти скрита от лавандули, липи и люляк. Миризмата на лятото беше толкова силна, че събираше пчелите от цялата община пред вратата й. През зимата стотиците клони държаха дома им като в прегръдка и фантазията на Мариана се развихряше в пълния си блясък. Обичаше да гледа през прозореца и, загърната в жилетка, да си представя как клоните отвън се притискат до стените, за да им е топло на човешките обитатели вътре. Разтърка билета с печат на БДЖ и си представи колко е уютна в момента къщата, завита от клони и покрита с листа. Поне такова остави положението, когато тръгна за Бургас преди два дни. Мариана оценяваше факта, че съпругът й никога не беше дал причина да се съмнява в него. Сиреч

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020