„Змията“ от Антон Баев – кръговратът на човешкия живот

 „Змията“ на Антон Баев е част от сборника „Жени и планети“ (ИК Жанет-45, 2005), в който според Светлозар Игов писателят се връща към „добрия стар разказ“, понякога превръщайки го в притча или в нещо като притча. Това е притча за пътя на човешкия живот и за кръговрата на събитията в него. Интересен е тук не само символът, който Баев използва – змията, не само сюжетът, но и цялостната концепция на разказа, която сякаш се стреми да разкрие определени смисли на читателя. В творбата са вплетени фрази, които могат да се изведат като сентенции. Например: Който иска всичко (…) разбира, че винаги има и още… или Всичко онова, което ни се случва, се случва и на друг, но по различен начин.

Повторяемостта на случките в човешките животи е едно от нещата, за които ни говори произведението. Това се подчертава и от включените чрез ретроспекция и ретардация моменти, разкриващи връзката между Спас Господов и баща му, както и връзката между Спас и неговите собствени деца и внуци. Предаването на опита е от значение. То е знак за приемственост между поколенията, за наследяване на ценностите. Но никой не иска децата му да повтарят неговите грешки. /“Ние правим толкова много неща, които не искаме децата ни да правят, когато пораснат. Защо ли е така? Наистина ли всеки има независим път и пътникът отсреща не може да му помогне?“/ Всеки родител предава своите познания за света на детето си. Това прави бащата на Спас, като му завещава думите: Който не вижда собствения си път, ще бъде премазан от него. И тук идва въпросът успява ли Спас Господов да види своя път. А също и дали дори когато вървим по своя път, той понякога не ни смазва?

В началото на творбата се казва, че Спас върви по обратния път от Пловдив към Пазарджик. След това чрез ретроспекция повествователят разкрива живота на героя. Някога, на крехките 18 години, насърчен от своя баща, той е тръгнал към големия град, за да търси  пътя си. Напускайки родния си дом, героят отнася със себе си думите на бащата, които ще бъдат знакови за живота му. Именно когато Спас осъзнава, че е време да намери своя път, го ухапва змия. Това е моментът, в който той  се замисля и за неизвестностите, които крие смъртта.

Въпросът за смъртта обаче тук е само като импулс, на който Спас мах