Излязох

Откъс от едноименния роман

Translated by: Елка Димитрова

5.00   (4 votes)
есен, ще го хвърля това радио през балкона, не понасям жалейки от сутринта!

            Когато отвори вратата на стаята, беше приятно изненадана от песента, която се разливаше от старото домашно радио. Unchained Melody – Ghost. И най-накрая усмивката ѝ се върна там, където ѝ беше мястото. На нейното детско и безгрижно лице. Изпи си кафето на крак и забърза за училище. Напявайки си песента от радиото, махна на излизане на своите, усмихна им се и им каза:

            – А така де, да се върнем и тримата в настоящето.

            Те останаха зяпнали, клатейки глави в недоумение, че детето им е пораснало и че е изминала още една тяхна зима с нея.

 

            3.

 

            Дали от нервност, или защото на тази възраст момичето се застояваше повече пред огледалото, в този ден тя закъсняваше за час и ѝ се налагаше дори да подтичва по нанагорнището, което водеше към училището, което пък се намираше на върха на хълма. Всъщност това беше стара казарма, която след реформирането на войската вече беше излязла от употреба и беше превърната в средно училище. Така беше възникнало и популярното му име – Казармата.

            Пътят на всички ученици задължително минаваше край неговата къща, която веднага се познаваше по двата високи кипариса, посадени в двора от баща му и чичо му в деня, когато се бяха нанесли в къщата. Мнозина ги бяха запомнили и с това, че само преди няколко месеца дърветата бяха новогодишно накичени с разни боклуци, намерени из къщите – неговата и на приятелите му, така че по тях можеха да се видят един куп потрошени играчки, като детски колички, саби, пистолетчета, кукли, а също и легени, тенджери и гюмове, по някое и друго новогодишно пакетче, напълнено с дървени стърготини и за капак на всичко това, поради недостиг на декоративни опаковки, обвито с тоалетна хартия с разни цветове и щампи. Та затова и на нейното лице, винаги когато тя минаваше оттам, се появяваше усмивка. И в този ден кипарисите извикаха усмивката ѝ. Загледана в тях, тя не забеляза, че в същия момент той заключваше входната врата – майсторски изработена от дърво в комбинация с дребни прозорчета. И продължи с ускорена крачка.

          &n

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024