Borislav Nenov

Short Story

Полунаглас

5.00(1 votes)

Short Story

Баба на Илинден

5.00(1 votes)

Short Story

В очакване на Кет Балу

5.00(3 votes)

Short Story

Гилотината на любовта

5.00(1 votes)

More

Наглеждане на мъртвите

5.00   (2 votes)
списание Кресчендо в бащината си къща на улица Гавраил Кръстевич.

Стаята, в която се бяхме събрали да чуем стихове и къси разкази май бе изрисувана в жълто, но само с това нямаше как да се върне славата на Йелоу хол, така че остана една вечер, опитваща се все пак да избяга от баналното надвикване тип - Ти мен уважаваш ли ме?!

Та така - Зайо и Петьо Марков се оказаха в неочаквана близост на гробищата, заобиколени от добродетелни граждани, каквито те решително не искаха да бъдат.

Зайо бе нарисувал друго от сепаретата в клуба на културните дейци, но тези му неща бяха от един по-ранен период, когато той се захласваше по космическите сюжети.

По-късно, чак след години, дойдоха неговите прелестни самодиви и слънца, за да стоплят душите ни, вече почнали да подгизват от мръсотията на Прехода.

Вървя из парцелите, търсейки помръкналия букет от етноси в града ни, и макар и трудно разчитам някои от имената на ямболските евреи - Шела Леви, Исак Моис Бехар, Витали Лазар Юлзари, Грасия Исак Ешкенази, Рафаел Конфино.

Все сравнително скорошни покойници, погребани преди двайсетина години.

Старите евреи са в един общ гроб, ако се довери човек на плочата, която съобщава, че тук са положени покойните от гробище Аврена, чийто кости са пренесени през 1982 година.

Доста от гробовете са неподдържани, някои направо са изчезнали в тревата.

Не че евреите не тачат мъртъвците си, а заради голямата вълна изселници към Израел в първите години след 9 септември, а и в по-късни периоди, включително и в началото на Прехода.

Майското слънце ме е размекнало, прецъфтяващият люляк ме разсейва, затова и не усещам кога съм почнал да потъвам в места, където със сигурност е имало еврейски гробове.

Не виждам никъде имената на големите богаташи Нисим Илел и Даниел Кордова, нито пък на някой от равините, както и на поета и журналиста Лео Коен.

Не минавай като през турски гробища, сякаш чувам да гълчи баба ми, когато газя из градината и.

Така се казваше навремето за занемарени гробове, които никой не посещава.

Сега парцелите с гробове на ямболски турци са сред най-поддържаните, докато не само еврейските, а и българските нямат посетител понякога десетки години.

Изпивам двайсет малки и си отивам.

Това е Петър Марков, който отлично знае, че двайсет малки водки правят десет големи, а на него въпреки че му казват Петьо Пирата няма да му стигнат силите да се справи с дяволските изкушения.

А може би той много бързаше.

Закъде - приживе не каза.

Дали пък не е за някой от тези топли и лениви майски следобедни часове, когато живият Ямбол се среща с мъртвия?...

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022