Stoicho Todorov

Short Story

Трябва да има Бог!

4.97(301 votes)

Short Story

КОЛЯ

4.95(21 votes)

Short Story

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.93(873 votes)

Short Story

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(184 votes)

Short Story

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(350 votes)

More

Дългият летен ден на 1969 година

5.00   (1 votes)

Нагорещени от жегата,тромавите гемии и лодките завързани за тях, стоят  неподвижни в гладката зеленикава вода. Котвените им въжета висят  обрасли  и отпуснати, а във въздуха се носи топъл аромат на гниещи водорасли, на  изхвърлени на брега разлагащи се медузи, на изсъхнали риби,скариди и морски игли.От време на време морето си поема дъх,колкото  кротко да разлюлее  морските съдове и отново заспива  .Слънцето дреме увиснало над широкия залив, безмилостно напича пясъка, скалите и малката, като че ли изхвърлена от вълните  малка бяла кръчма...Уморен сервитъор, сврял се е под рядката сянка на асмалъка и равнодушно и сънливо   наблюдава висящото на паяжина сухо листо, което леко  се люлее и се завърта от появил се  от някъде   лек като дъх полъх. В сянката на стената  четиримата възрастни цигани седнали на затревения плочник  бавно пият ракията от едно шише и тихо като пчели разговарят. Отегчени и брадясали дребни търговци на риба, стиснали между краката си,  полепнали с люспи черни пазарски чанти,седят на олющения от лака дървени   столове, подпират лакти на горещите маси, дремят или лениво отпъждат досадните мухи.Те трият потни чела с мазните  ръкави на ризите си и сънливо се взират в морето...

                  ***

Въздуха трепна: тихо забръмча и не след дълго ,откъм боруна се показа носа на лодка,която рязко зави, промъкна се се ловко между ръждивите гърбове на обраслите с дребни миди скали и запори гладката повърхност на малкия залив.От лодката се изправи стройна загоряла от слънцето фигура,замаха с ръце и се провикна:

- Ере...е...е...  барба Никос!...- пронизително изсвири и стресна дремещата тишина на горещия юлски следобед.

Слънцето подскочи от уплаха и в паника хукна да по пътя си.Припряни търговците грабнаха вмирисаните си на риба чанти и затичаха към брега.Циганите смутено се изправиха и бързо заприказваха нещо на своя странен език.Само сервитъорът невъзмутим и безучастен към всичко остана да дреме под сянката на асмата.

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020