Borislav Nenov

Short Story

Полунаглас

5.00(1 votes)

Short Story

Баба на Илинден

5.00(1 votes)

Short Story

Наглеждане на мъртвите

5.00(2 votes)

Short Story

Гилотината на любовта

5.00(1 votes)

More

В очакване на Кет Балу

4.00   (4 votes)
бе от другаде-от Септември.

Спас можеше да го духне и най-лекият повей на вятъра.

Видното му място в живота на селото обаче изобщо не се влияеше от тия работи. Ролките, пристигащи по автобуса, бяха стари, стара май беше и киномашината, и това изискваше факирските умения на Спас.

Че спираше филмът по средата някъде, за смяна на ролките, си го знаехме.

Всички излизахме навън-по-големите да изпушат по една цигара, ние да огледаме новите тоалети на каките или просто да потъркаме очи от бясното действие в уестърна или в криминалето.

С едното око постоянно следяхме за подновяването на филма, защото Спас нямаше навик да чака и пускаше лентата когато си реши.

Филмът, всъщност, можеше да има още няколко прекъсвания- старите копия се късаха, искаше се време за лепенето, а ние уплътнявахме нещата, като се мерехме с бонбони „Детска радост” или със сливи.

Без бонбони в киното не влизахме- пакетче „Снежанка” обаче бе скъпо, докато „Детска радост”излизаше на сметка и можеше и целият пакет да отиде в пазвата на някоя от мадамите.

Изпълнението обаче не беше лесно-каките си купуваха билети за балкона и ние трябваше да се промъкнем на втория етаж на читалището/оттам се влизаше за балкона/, за да направим някой мискенлик. Ако смяната на ролките се приемаше с разбиране и безропотно, то късането на лентата докарваше дружен вой и освиркване.

Спас изобщо не се трогваше от недоволството на широките народни маси, дори когато се оказваше, че е прескочил до дома си/той и Теменужка живееха на десет метра от читалището/ и се налагаше някой да притича и да му каже, че е станала беля.

Белята, къде за една-две, къде за десетина минути се оправяше, ала често се случваше филмът изобщо да не продължи оттам, където го бяхме оставили, а това отново водеше до бурни протести.

”Това е кинолента бре, да не е чувал с картофи”, усмиряваше Спас страстите, а пък и Джулиано Джема се бе набъркал в още по-горещ епизод или пък Клаудия Кардинале небрежно показваше гръд, та нямаше време да се разправят кое е картофи, кое е изкуство.

„Аз тоя филм съм го гледал в Пазарджик два пъти и ти казвам, че Спас изяде поне 10 минути от него”, разправяше сетне из тъмното някой от по-големите и ние моментално се лепвахме за него, за да разкаже пропуснатите сцени.

Най-често той си съчиняваше каквото му хрумне- че Кардинале била чисто гола в един епизод и Спас нарочно рязнал лентата на това място.

Ние и без това щяхме да гледаме филма поне още два-три пъти, но подобни разкази допълнително ни разпалваха, макар че и след четвъртата прожекция голи сцени нямаше.

Спас и жена му ненадейно си събраха багажа и заминаха на друго място. Сега в читалището изобщо няма кинопрожекции, а всеки си гледа в къщи видеото.

И си го връща когато му кефне.

Аз обаче посрещам автобуса.

И днес кондукторът не стовари ролките с новия филм, но може би утре пратката ще дойде.

И ще извикам Спас и всичките от мах

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024